ЗАКАНА
Навън забръска ситен дъжд и прахта изтри.
„Дали със шапка моят мъж главата си покри!“
Към лозето пое веднага щом разведели.
Почакай – казах – току виж, след малко завали.
„ Млъквай че ще ме нервираш. Защо да се отлага?
От лози какво разбираш… щом няма капка влага...“
И тръгна той, но изведнъж, дъждът внезапно рукна
и си помислих :“ Моят мъж, дали обратно хукна?
Е, доволен ще е, знам, заради лозята,
но, ако намокрен цял в треска се замята!...“
Притесних се… „О , такваз беля ще ми отвори...
От вратата ще го почна: „ На кого говорих?...“
Юлияна Донева - Закана
© Copyright: Юлияна Великова, 2015
Свидетельство о публикации №115100102674
Свидетельство о публикации №115100102674
Рецензии