Юлияна Донева - Драма

ДРАМА

За нищо не става таз нашата Лиза,
изобщо не трябва на вън да излиза.
Уж, със каишка дебела бе вързана,
а гледам я вчера, подтичва забързана.
Обиколи дървото под сянката,
после на тръс зави към полянката -
точно там, дето малките патета
и тяхната майка - оная пернатата,
спокойно пасяха си росна тревица.
И щом ги видя, тази мръсница
лекичко почна да се снишава...
Чудя се аз -"какво ли ще става!".
Но ето, до де се огледам, за миг,
без да се чуе ни кряк, нито вик,
Лиза се стрелна и грабна едното.
То с ужас размаха крилата, горкото.
И докато схвана жестоката случка
чу се ръмжене - проклетата кучка
и второто пате захапа с устата -
додето да мигна и стана белята.
Чак след това, горката им майка,
разпери крилата и взе да се вайка.
Настръхнала, зла, покрай тях записука
и с мъка, горката, към двора засука.
Ах, тази Лиза, съдра им гушите
и дим да я няма - обра си крушите.
Аз всичко туй гледах и хвана ме срам,
че жив бях свидетел на цялата драма.