Нямам те от толкоз дълго…
Като че ли век сама се скитам.
До скръб обедняха дните ми,
а в нощите сънувам, че те имам.
Изгубих си и думите… по пътя.
Тихо болката вали в очите ми.
И все по- трудно става… още.
Сякаш че дочувам стъпките ти
как във вечерите си пристигаш.
Нямам те от толкоз дълго…
У дома тишина пише по стените.
И скръбна птица е душата ми.
Без теб само` сърцето боледува.
Тъжно е… Крещи у мене празнота.
И животът ми куцука бавно.
И очите ми избледняха от тъга .
Нямам те от толкоз дълго...
Вече нямам... Нищо...
Без теб
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115092703623
Свидетельство о публикации №115092703623
Рецензии