Александр Величанский Люди не ведают страха Хората

„ЛЮДИ НЕ ВЕДАЮТ СТРАХА...”
Александр Леонидович Величанский (1940-1990 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ХОРАТА СТРАХ ПОНАСЯТ
 
Хората страх понасят –
привикват към страх и към зор:
не пън им е обедна маса,
не смятат дома за затвор.
 
Безстрашни са – камъни стари,
и вечни са, сякаш са прах,
потраквайки с катинари,
самите внушават страх.


Ударения
ХОРАТА СТРАХ ПОНАСЯТ

Хо́рата стра́х пона́сят –
приви́кват към стра́х и към зо́р:
не пъ́н им е о́бедна ма́са,
не смя́тат дома́ за затво́р.
 
Безстра́шни са – ка́мъни ста́ри,
и ве́чни са, ся́каш са пра́х,
потра́квайки с катина́ри,
сами́те внуша́ват стра́х.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Величанский
ЛЮДИ НЕ ВЕДАЮТ СТРАХА...
 
Люди не ведают страха –
они привыкают к нему:
обеденный стол их – не плаха,
и дом не похож на тюрьму.
 
Бесстрашные, словно камни,
и вечные, словно прах,
пощелкивают замками
и сами внушают страх.

               1968 г.




---------------
Руският поет и преводач Александър Величански (Александр Леонидович Величанский) е роден на 8 август 1940 г. в Москва. Учи в историческия факултет на Московския университет (1962-1965 г.). Работи като асистент-режисьор на студия „Центрнаучфильм” и като нещатен преводач на ТАСС. Пише стихове от началото на 60-те години, от 1965 до 1967 г. е член на неформалната поетична група СМОГ („Самое молодое общество гениев”); първата му официална поетична публикация е в сп. „Новый мир” през 1969 г., след което до края на 80-те години има само самиздатски изяви. Превежда от английски, гръцки и грузински. Автор е на стихосбирките „Удел: избранные стихотворения 1966-1973” (1989 г.), „Баста” (1989 г.), „Времени невидимая твердь” (1990 г.), „Подземная нимфа” (1990 г.), „Помолвка” (1990 г.), „Бездонный челн” (1990 г.),„Кахетинские стихи” (1991 г.) и „Вплоть” (1991 г.). Умира на 10 август 1990 г. в Москва.