Юлияна Донева - Безпощадно
Отиват си,отиват си годините!...
А спомням си, как страдах безотрадно,
за момчето със очите сините.
Годините отлитат безпощадно.
Едва полюшва клоните ръждиви,
Брезичката, окъпана от дъжд.
Болезнено сърцето ми се свива-
били сме тука с него, не веднъж.
Тук, до гроб във обич сме се вричали.
Тук аз плела съм венци от мак.
И да се помни как сме се обичали,
издълбали сме в брезата знак.
…Отиват си,отиват си годините!
От спомените,мислите тежат.
И само горе в небесата сините,
два щъркела отчаяно кръжат!
Свидетельство о публикации №115092108010