Юлияна Донева - Безпощадно

БЕЗПОЩАДНО
Отиват си,отиват си годините!...
А спомням си, как страдах безотрадно,
за момчето със очите сините.
Годините отлитат безпощадно.

Едва полюшва клоните ръждиви,
Брезичката, окъпана от дъжд.
Болезнено сърцето ми се свива-
били сме тука с него, не веднъж.

Тук, до  гроб във обич сме се вричали.
Тук  аз плела съм венци от мак.
И да се помни как сме се обичали,
издълбали сме в брезата знак.

…Отиват си,отиват си годините!
От спомените,мислите тежат.
И само горе в небесата сините,
два щъркела отчаяно кръжат!


Рецензии