Владимир Беликов За канареек стыдно мне Заради кан

„ЗА КАНАРЕЕК СТЫДНО МНЕ...”
Владимир Александрович Беликов (1940-2015 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗАРАДИ КАНАРЧЕТАТА СЕ СРАМУВАМ

Аз заради канарчетата се срамувам:
разпели са се,
сякаш нямат клетка.


Ударения
ЗАРАДИ КАНАРЧЕТАТА СЕ СРАМУВАМ

Аз заради́ кана́рчетата се сраму́вам:
разпе́ли са се,
сяка́ш ня́мат кле́тка.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Беликов
ЗА КАНАРЕЕК СТЫДНО МНЕ...

За канареек стыдно мне:
Распелись,
Будто бы не в клетке.




---------------
Руският поет и писател Владимир Беликов (Владимир Александрович Беликов) е роден на 31 август 1940  г. в Москва. Учи във философския факултет на Московския университет и в литературния институт „Максим Горки”, но и от двете места е „отчислен” по политически причини. Пише поезия и проза, но го публикуват само самиздатски издания. В една от творбите си разказва за несъществуващо пътешествие на Сталин из Тибет. Членува в неофициалните литературни обединения на Симон Бернщейн и Едмунд Йодковски. След перестройката започва да публикува в издания като „Литературные новости”, „Сельская молодежь”, „Арион”, „Истина и жизнь” и др. Издава книгите с поезия и проза „Грустные рассказы” (1994 г.), „Змеиные корни земной культуры” (2012 г.), „Рассказы о самом-самом и Записки Рейнгартена” (2014 г.), „Дневник из будущего и cтихи” (2014 г.), „Небесное и Земное” (2014 г.), „На крышах поездов по Руси” (2015 г.), „Боги, Люди, Звери, Травы” (2015 г.) и др. Умира на 26 април 2015 г. в Москва.