Колко ли мечти изпуснах...

Колко ли мечти изпуснах
в битката за къщей хляб
аз не знам. Но не пропуснах
любовта във този свят.
Мъката не ме отмина,
но и радостта видях.
Преживявах много зими,
но през пролетите пях.
Пътят се оказа стръмен,
но не се оплаквам, не:
и след всеки облак тъмен
знам - ще виждам пак небе.
Ще ме гали пак южнякът,
даже и да съм далеч,
щом мечтата и меракът
ми предлагат своя меч...


Рецензии
Бог даёт храброму сердцу крылья! Спасибо. С уважением - В.П.

Вера Половинко   19.04.2016 11:29     Заявить о нарушении
Спасибо за прекрасный комментарий! Тронут! Дай Бог Вам счастья!

Димитр Дянков   12.07.2016 22:34   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.