Колко ли мечти изпуснах...
в битката за къщей хляб
аз не знам. Но не пропуснах
любовта във този свят.
Мъката не ме отмина,
но и радостта видях.
Преживявах много зими,
но през пролетите пях.
Пътят се оказа стръмен,
но не се оплаквам, не:
и след всеки облак тъмен
знам - ще виждам пак небе.
Ще ме гали пак южнякът,
даже и да съм далеч,
щом мечтата и меракът
ми предлагат своя меч...
Свидетельство о публикации №115091907840
Вера Половинко 19.04.2016 11:29 Заявить о нарушении
Димитр Дянков 12.07.2016 22:34 Заявить о нарушении