Филарет Чернов Я не пойму Не го разбрах

„Я НЕ ПОЙМУ...”
Филарет Иванович Чернов (1878-1940 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ ГО РАЗБРАХ

Не го разбрах: звезда, море, пустиня –
какво е? Разум? Бог? Не знам!
В простора на безсмислието зримо
неразгадан блещука океан.

И кой е казал, че витаем в рая,
в безсмъртно битие безсмъртен звук?
Какво ли знаем, още щом не знаем
какво сме? За какво дошли сме тук?

Да, страшна е желязната преграда –
мълчанието. Няма близост май,
вървим натам, където в миг се пада,
и знаем туй, което се не знай.

               * „Откъде сме дошли? Кои сме ние? Къде отиваме?” – картина на френския художник Пол Гоген.


Ударения
НЕ ГО РАЗБРАХ

Не го́ разбра́х: звезда́, море́, пусти́ня –
какво́ е? Ра́зум? Бо́г? Не зна́м!
В просто́ра на безсми́слието зри́мо
неразгада́н блешту́ка океа́н.

И ко́й е ка́зал, че вита́ем в ра́я,
в безсмъ́ртно битие́ безсмъ́ртен зву́к?
Какво́ ли зна́ем, о́ште што́м не зна́ем
какво́ сме? За какво́ дошли́ сме ту́к?

Да, стра́шна е желя́зната прегра́да –
мълча́нието. Ня́ма бли́зост ма́й,
върви́м ната́м, къде́то в ми́г се па́да,
и зна́ем ту́й, кое́то се не зна́й.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Филарет Чернов
Я НЕ ПОЙМУ...

Я не пойму: звезда, пустыня, море, –
Что это – разум? Бог? Обман?
На этом неразгаданном просторе
Бессмыслия блистает океан.

Кто нам сказал, что мы отображаем
Бессмертное в бессмертном бытии?
Что знаем мы, когда еще не знаем,
Что мы? Кто мы? И для чего пришли?

Есть страшная железная преграда –
Молчание. Нам некому сказать,
Что мы идем, куда идти не надо,
И знаем то, чего не стоит знать.

               1924 г.




---------------
Руският поет и публицист Филарет Чернов (Филарет Иванович Чернов) е роден на 24 декември 1878 г. в с. Перово, близо до гр. Ковров, Владимировска губерния. Талантлив самоук поет, пише стихове от 9-годишен, първите му поетични публикации са от 1907 г. Публикува в списания и алманаси като „Нива”, „Вестник Европы”, „Русское богатство”, „Огонек”, „Живописное обозрение”, „Новый сатирикон” и др. Близо15 години работи като кантонер към железниците, а след Октомврийската революция се прехранва като нещатен литературен консултант. Написва над 5000 стихотворения, голяма част от които унищожава в моменти на депресия. През 20-те години на ХХ в. събира най-добрите си философски и пейзажни стихове в ръкописа „В тёмном круге”, но не успява да издаде своя стихосбирка. Автор е на известния романс „Замело тебя снегом, Россия”, химн на руската емиграция. Умира на 4 декември 1940 г. в психиатрична болница в Москва.