Вятърът раздипля гънките от облачни кулиси
и слънцето през тях изпраща уморените лъчи.
От светлината му очите ти проблясват като бисери.
Излишни стават думите. И двамата мълчим.
Не са ни нужни обещания. Не искам да заспим.
На струнния ти инструмент до сутринта ще свиря.
Желанията си до края с тебе ще осъществим
и ще оставим във сърцата трайна диря...
11.09.2015 г.
2837 Б.Алекс.
Петър Пенчев
Ще оставим във сърцата трайна диря
© Copyright: Петр Пенчев, 2015
Свидетельство о публикации №115091104715
Свидетельство о публикации №115091104715
Рецензии