Шепотът ни да прогонва тишината
Вятърът отвява топлината ти от моя гръб.
Но в мен живеят още летните желания
и като пчелите, чувствата, жужат.
Време е да ми налееш черното като нощта кафе.
Да скрием със пердетата луната.
Да гладят пръстите ми кожата ти като кадифе.
Само шепотът ни да прогонва тишината...
07.09.2015 г.
2831 Б.Алекс.
Петър Пенчев
Свидетельство о публикации №115090704212
Сентябри не подносят сегодня цветущие ладони.
Ветер отмёл (что-то) от граба (дерево, Да?)
Но во мне живут ещё летние желания,
И, как пчёлы, чувства жужжат.
Время есть, да мне нальёшь чёрного, как ночь, кофе.
Да скроется (впереди?) луна.
Да гладят, простите мне, ( кожу, как Кадифе - библейский персонаж? Нет?)
Сам шёпот да не прогонит тишину.
Вот так у меня получилось. Раз Вы жили в России, то ведь можете рядом давать перевод по-русски? Интересно же сравнивать родственные языки.
Любовь Заболотская 10.10.2015 15:18 Заявить о нарушении
Петр Пенчев 10.10.2015 21:27 Заявить о нарушении