Юрий Лощиц Я сын офицера Аз съм син на офицер

„Я – СЫН ОФИЦЕРА...”
Юрий Михайлович Лощиц (р. 1938 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
 
 
АЗ СЪМ СИН НА ОФИЦЕР

Аз – син офицерски. Без злоба към мен.
Аз – син на дивизии гладни.
Аз – син на народа ни обезлюден
след тежки колизии бранни.

Аз син съм на труден славянски безкрай,
ту мрачен, ту в жито изправен.
Израснах почти като в славеев рай.
Сред рай. Но от Бога забравен.

Където роден съм, смъртта търся днес,
изричайки правото слово.
Готов е последният дървен кафез.
Душата ми не е готова.


Ударения
АЗ СЪМ СИН НА ОФИЦЕР

Аз – си́н офице́рски. Без зло́ба към ме́н.
Аз – си́н на диви́зии гла́дни.
Аз – си́н на наро́да ни обезлюде́н
след те́жки коли́зии бра́нни.

Аз си́н съм на тру́ден славя́нски безкра́й,
ту мра́чен, ту в жи́то изпра́вен.
Изра́снах почти́ като в сла́веев ра́й.
Сред ра́й. Но от Бо́га забра́вен.

Къде́то роде́н съм, смъртта́ тъ́рся дне́с,
изри́чайки пра́вото сло́во.
Гото́в е после́дният дъ́рвен кафе́з.
Душа́та ми не́ е гото́ва.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
 

Юрий Лощиц
Я – СЫН ОФИЦЕРА...

Я – сын офицера. Прошу не шипеть.
Я – сын голодавших дивизий.
Я – сын обезлюдивших сразу на треть
сёл после известных коллизий.

Я – сын этих трудных славянских полей,
то хмурых, то блещущих житом.
Я вырос почти как в раю соловей.
В раю. Только Богом забытом.

Родился я там, где хочу умереть,
но – вымолвив правое слово.
Готова по мне деревянная клеть.
Душа вот ещё не готова.




---------------
Руският поет, писател, литературовед, публицист, биограф и преводач Юри Лошчиц (Юрий Михайлович Лощиц) е роден на 21 декември 1938 г. в с. Валегоцулово, Одеска област. Пише стихове от ученическите години, първите му публикации са в поетичните сборници „Радуга” (1958 г.) и „Открытая земля” (1959 г.). Завършва филологическия факултет на Московския държавен университет (1962 г.). Работи като кореспондент, литературен сътрудник и редактор във в. „Ленинское знамя” (1962-1964 г.), в. „Пионерская правда” (1964-1965 г.), в. „Учительская газета” (1966-1970 г.), изд. „Молодая гвардия” (1974-1983 г.), в. „Литературная Россия” (1990-1994 г.) и електронния портал „Русское воскресение” (от 2000 г.), главен редактор е на сп. „Образ” (1995-1997 г.) и алманах „Тобольск и вся Сибирь” (2003-2007 г.). Превежда сръбска поезия. Член е на Съюза на писателите на СССР (1980 г.), от 2003 г. е в ръководството на съюза. Автор е на стихосбирките „Столица полей” (1990 г.), „Больше, чем всё” (2001 г.) и „Величие забытых” (2007 г.), на романите „Унион” (1992 г.) и „Полумир” (1996 г.), на документалните повести „Послевоенное кино” (2000 г.) и „Пасха красная” (2002 г.), на художествените биографии „Григорий Сковорода” (1972 г.), „Гончаров” (1977 г.), „Дмитрий Донской” (1980 г.) и „Кирилл и Мефодий” (2013 г.), на книги с публицистика и киносценарии. Носител е на много литературни награди. Живее в Москва.