Иван Бунин - Ангел

Иван Бунин
Ангел

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


АНГЕЛ

Над тиха степ в часа вечерен
когато залез запламтя,
от път небесен неизмерен
вечерен ангел прелетя.

Видя той в сумрака пред заник,
на изток още да светлей, -
и в миг дочу той изненадан
детенце във ръжта да пей.

Береше класове и с песен
в покоя сплиташе венец,          
а в песента му - звън небесен -
неземната, невинна реч.

"Благослови ти брата малък, -
му каза Господ - с Благослов
дари Младенеца на заник
за път към правда и любов!"

И ангелът с усмивка чиста   
в детето светлината вля,
към люлка залезна, лъчиста
се вдигна с нежните крила.

Крилата златни и ефирни
сияеха във висина.
А младите очи неспирно,
следиха ги във тишина.

1891
Превод: 28 август 2015 г.
--------------------------------------------------
Над тИха стЕп в часА вечЕрен,
когАто зАлез запламтЯ,
от пЪт небЕсен неизмерен
вечЕрен Ангел прелетЯ.

ВидЯ той в сУмрака пред зАник,
на Изток Още да светлЕй, -
и в мИг дочУ той изненАдан
детЕнце във ръжтА да пЕй.

БерЕше класовЕ и с пЕсен
в покОя сплИташе венЕц,          
а в песентА му - звЪн небЕсен -
незЕмната, невИнна реч.

"БлагословИ ти брАта мАлък, -
му кАза ГОспод - с БлагослОв
дарИ МладЕнеца на зАник
за пЪт към прАвда и любОв!"   

И Ангелът с усмИвка чИста   
в детЕто светлинАта влЯ,
към лЮлка зАлезна, лъчИста
се вдИгна с нЕжните крилА.

КрилАта злАтни и ефИрни
сиЯеха във висинА.
А млАдите очи неспИрно,
следИха ги във тишинА.
--------------------------------------------------
АНГЕЛ

В вечерний час, над степью мирной, 
Когда закат над ней сиял,               
Среди небес, стезей эфирной,   
Вечерний ангел пролетал.          

Он видел сумрак предзакатный,-    
Уже синел вдали восток,-               
И вдруг услышал он невнятный       
Во ржах ребенка голосок.               

Он шел, колосья собирая,
Сплетал венок и пел в тиши,    
И были в песне звуки рая,-       
Невинной, неземной души.      

‘Благослови меньшого брата,-   
Сказал Господь. — Благослови   
Младенца в тихий час заката      
На путь и правды и любви!’      

И ангел светлою улыбкой   
Ребенка тихо осенил            
И на закат лучисто-зыбкий
Поднялся в блеске нежных крыл.   

И, точно крылья золотые,          
Заря пылала в вышине.            
И долго очи молодые               
За ней следили в тишине!   

1891
Фото из Нета