Искри в росата

 Нощите...
В нощи безсънни
по жарава стъпвам.
Буйни огньове във мене горят.
И огън съм цялата.
С необуздания вятър лудо танцувам.
Стихийни обятия...
И диви.
И нежни.
Покоряват ме.

В утрините...
В изгряващи, топли
и чувствени утрини,
къпя се в хладна и тиха роса...
Изгревът нежно докосва ме –
с мелодия дивна изпълва ме цяла.
В сладък унес заспивам.
Душата ми в полет със птици запява.

Дните ми...
Дни, натежали от зряла обич и желания.
Слънчеви лодки изплитат,
с ароматни весла от цветя ги накичват
и по водата на тиха река ги понасят.

Моите вечери...
Във вечерите лунни...
Тих шепот на тръпнещи устни
владее ме нежно и трепетно.
Във вихър омаен понася ме някъде –
сред неизречени думи,
в очакване чудно стаени...

EN_fi_su_EL_Леналеночка


Рецензии