Тъжно ми е.
Нямаме си дом.
Нямаме си топлинка
с моето юначе.
А вали…
Като из ведро.
И сега на двама
ни се плаче.
А локвите блестят.
Сякаш че море са.
И студено вече стана.
Есента си тръгва
дъждовно- съкрушена.
И как вали…
И през чадъра даже
мокри ни дъждът,
със сълзите ни се слива.
Мъчно ми е…
Много мъчно…
Че за мен и моето мъниче
идат бели дни студени…
Нямаме си дом...
И топлинка си нямаме.
И сме... тъжни...
нещастливи.
~ Art by William Henry Hamilton Trood (1860-1899) ~
Монолог под чадъра
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115082606780
Свидетельство о публикации №115082606780
Рецензии