Поточе
поточенце мило,
къде ме понесе
под свода небесен?
Със твоята песен
светът е чудесен.
Цветята ликуват
просторът танцува .
Денят се усмихва
и бавно притихва
в топла прегръдка
на залез красив.
Нощта теменужна
воала си спуска
и нежно прегръща
безкрайната шир.
Луната изгрява.
омайна,красива.
Пътека извайва
за своя любим.
Звездици блещукат.
Запява щурче,
светулки будуват,
вълнуват сърце.
Поточе пенливо,
поточе игриво,
обичаш ли някой,
мечтаеш ли ти?
И лунните нощи
с кого ги делиш...
EL_
EN_fi_su_EL_Леналеночка
Колаж на Иван Станков
Свидетельство о публикации №115082500478