Поточе

Поточе игриво,
поточенце мило,
къде ме понесе
под свода небесен?

Със твоята песен
светът е чудесен.
Цветята ликуват
просторът танцува .
 
Денят се усмихва
и бавно притихва 
в топла прегръдка
на залез красив.

Нощта теменужна
воала си спуска
и нежно прегръща
безкрайната шир.

Луната изгрява.
омайна,красива.
Пътека извайва
за своя любим.

Звездици блещукат.
Запява щурче,
светулки будуват,
вълнуват сърце.

Поточе  пенливо,
поточе  игриво,
обичаш ли някой,
мечтаеш ли ти?

И лунните нощи
с кого ги делиш...

EL_
EN_fi_su_EL_Леналеночка

Колаж на Иван Станков


Рецензии