Григорий Поженян Мир забывает тех, кому не повезло

„МИР ЗАБЫВАЕТ ТЕХ, КОМУ НЕ ПОВЕЗЛО...”
Григорий Михайлович Поженян (1922-2005 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СВЕТЪТ ЗАБРАВЯ ТЕ, АКО СЕ ПРОВАЛИШ

Светът забравя те, ако се провалиш.
Целта щом не улучиш на дуела,
забравиш кортик в чуждата постеля,
от коня паднеш и весло сломиш –
загубен си, отритнат от света,
без плач, въздишки, жалби и утеха.
Кумирът е опроверган в беда.
Такъв закон е. Да живей успехът!


Ударения
СВЕТЪТ ЗАБРАВЯ ТЕ, АКО СЕ ПРОВАЛИШ

Светъ́т забра́вя те, ако́ се провали́ш.
Целта́ штом не улу́чиш на дуе́ла,
забра́виш ко́ртик в чу́ждата посте́ля,
от ко́ня па́днеш и весло́ сломи́ш –
загу́бен си, отри́тнат от света́,
без пла́ч, възди́шки, жа́лби и уте́ха.
Куми́рът е опроверга́н в беда́.
Такъ́в зако́н е. Да живе́й успе́хът!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Григорий Поженян
МИР ЗАБЫВАЕТ ТЕХ, КОМУ НЕ ПОВЕЗЛО...

Мир забывает тех, кому не повезло.
И если ты промазал на дуэли,
забыл свой кортик на чужой постели,
упал с коня или сломал весло, –
спасенья нет, тебя забудет мир
без вздоха, сожаления и плача.
Свою удачу опроверг кумир.
Таков закон. Да здравствует удача!



НЕВДАХ – СВІТ ЗАБУВАЄ... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Невдах – світ забуває швидко, чув?..
Якщо ти на дуелі десь промазав,
В чужому ліжку кортик свій забув,
Чи впав з коня, весло зламав відразу, –
Немає спасу, світ позабував
Все – без зітхання, без жалю, без плачу.
Кумир свою удачу спростував.
Такий закон. То ж, хай живе удача!





---------------
Руският поет, писател и сценарист Григори Поженян (Григорий Михайлович Поженян) е роден на 20 септември 1922 г. в Харков. Участва във Великата отечествена война в разузнавателно-диверсионни отряди от първия до последния й ден; няколко пъти е раняван тежко. През 1943 г. е военен журналист във в. „Боевая вахта” и кореспондент на в. „Красный Черноморец”. Носител е на много ордени и медали. През 1952 г. завършва литературния институт „Максим Горки”. Близо 7 години обикаля света като моряк, след което се отдава на литературна дейност. Автор е на стихосбирките „Ветер с моря” (1955 г.), „Штормовые ночи” (1956 г.), „Степкино море” (1963 г.), „Великий или Тихий” (1969 г.), „Тридцать лет спустя” (1971 г.), „Мачты” (1973 г.), „Зимний дом” (1975 г.), „Тендровская коса” (1977 г.), „Избранное” (1978 г.), „Федюнинские высоты” (1978 г.), „Маки” (1981 г.), „Избранное” (1982 г.), „Погоня” (1983 г.), „Хлеб морей” (1989 г.), „Прощание с морями” (1990 г.), „Сорок утренников” (1990 г.), „Защищая свою крутизну” (1995 г.), „Астры” (2001 г.), „Вот так улетают птицы” (2005 г.), на книгата с очерци и статии „Погружение” (1985 г.), на текстовете на над 60 популярни песни, на сценариите на филмите „Жажда” (1959 г.), „Никогда” (1962 г.), „Прощай” (1966 г.), „Поезд в далёкий август” (1971 г.) и др. Умира на 20 септември 2005 г. в Москва.