Оцелявам, приятелю, все оцелявам.
Мълчаливо донасям си раните.
Във очите дъга. И от нея раздавам.
Той, денят, си сивее във дланите.
Тишината дори е без власт да ме спре.
И вървя, по стръмното качвам се.
Устремя ли се, става едничко кутре,
но е точка на нямост в очакване.
И е вярна, приятелю, тъй ми е вярна.
По петите щом тръгна ме следва.
Тя обича, но понякога става коварна
и по устните думите даже забелва.
Но е храм, да запаля и бели свещички,
в тъмнината, кога се страхувам.
Аз във нея говоря до късно със птички
и във нея не се и преструвам.
Но мълча си, приятелю, и си мълча.
А как искам и думи добри.
Говори ми. В очите щом видиш мъгла,
в тишината ме ти прегърни.
В тишина
© Copyright: Ани Монева, 2015
Свидетельство о публикации №115082307344
Свидетельство о публикации №115082307344
Рецензии