Павел Арский В парке Чаир В парка Чаир

„В ПАРКЕ ЧАИР”
Павел Александрович Арский (1886-1967 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В ПАРКА ЧАИР

Розите в парка Чаир се разлистват,
в парка Чаир разцъфтява бадем.
Сън ме връхлита и твойте златисти
плитки сънувам в оазисен ден.

„Мили, ний с теб ще се срещнем пак скоро...” –
аз размечтах се над любимо писмо.
Бури танцуват в полярни простори,
северен вятър над цвете само.

В парка Чаир теменужки синеят,
снежно белеят черешите цвят.
Пролетен пламък сънувам да грее,
слънце, море и любов е сънят.

Помня раздялата ни, близост сломила.
Тръгнаха корабите в синия мрак.
Как да забравя усмивката мила,
твоите песни да секнат в мен как?

В парка Чаир волно розите плуват,
хиляди храсти ухаят в Чаир.
Твоите плитки златисти сънувам,
обич в смеха ти и пролет, и мир.

               * Парк Чаир – паметник на парковата архитектура в Крим, разположен край селищата Мисхор, Кореиз и Гаспра. Чаир в превод от кримотатарски означава планинска ливада.
               * По текста композиторът Константин Листов прави популярна песен.


Ударения
В ПАРКА ЧАИР

Ро́зите в па́рка Чаи́р се разли́стват,
в па́рка Чаи́р разцъфтя́ва баде́м.
Съ́н ме връхли́та и тво́йте злати́сти
пли́тки съну́вам в оа́зисен де́н.

„Ми́ли, ний с те́б ште се сре́штнем пак ско́ро...” –
а́з размечта́х се над люби́мо писмо́.
Бу́ри танцу́ват в поля́рни просто́ри,
се́верен вя́тър над цве́те само́.

В па́рка Чаи́р темену́жки сине́ят,
сне́жно беле́ят чере́шите цвя́т.
Про́летен пла́мък съну́вам да гре́е,
слъ́нце, море́ и любо́в е съня́т.

По́мня раздя́лата ни, бли́зост сломи́ла.
Тръ́гнаха ко́рабите в си́ния мра́к.
Ка́к да забра́вя усми́вката ми́ла,
тво́ите пе́сни да се́кнат в мен ка́к?

В па́рка Чаи́р во́лно ро́зите плу́ват,
хи́ляди хра́сти уха́ят в Чаи́р.
Тво́ите пли́тки злати́сти съну́вам,
о́бич в смеха́ ти и про́лет, и ми́р.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Павел Арский
В ПАРКЕ ЧАИР

В парке Чаир распускаются розы,
В парке Чаир расцветает миндаль.
Снятся твои золотистые косы,
Снится веселая, звонкая даль.

„Милый, с тобой мы увидимся скоро”, –
Я замечтался над любимым письмом.
Пляшут метели в полярных просторах,
Северный ветер поет за окном.

В парке Чаир голубеют фиалки,
Снега белее черешен цветы.
Снится мне пламень весенний и жаркий,
Снится мне солнце, и море, и ты.

Помню разлуку так неясно и зыбко.
В ночь голубую вдаль ушли корабли.
Разве забуду твою я улыбку,
Разве забуду я песни твои?

В парке Чаир распускаются розы,
В парке Чаир сотни тысяч кустов.
Снятся твои золотистые косы,
Снится мне смех твой, весна и любовь.




---------------
Руският поет, писател и драматург Павел Арски (Павел Александрович Афанасьев/ Арский) е роден на 26 октомври/7 ноември 1886 г. в с. Корольово, Смоленска губерния. До 1898 г. учи в църковно училище в Полтава, след което работи като разсилен, фабричен работник, зидар, огняр и миньор. Първото му публикувано стихотворение е написано през 1905 г. Като моряк в Черноморския флот за революционна дейност през 1905 г. е в затвор в с. Дрек близо до Казан, откъдето бяга и няколко години е нелегален. Участва във войнишките бунтове в Петроград през 1917 г. и в щурма на Зимния дворец. От 1918 г. е сътрудник на пролетарската организация „Пролеткульт” и работи във вестниците „Псковский Набат” и „Правда”. Публикува стихове, разкази, текстове за песни, драматургични етюди, сценки и скечове. Автор е на стихосбирките „Песни борьбы” (1918 г.), „Даешь кооперацию” (1925 г.), „Серп и молот” (1925 г.), романа „Человек у конвейера” (1929 г.), книгите с разкази „Метла революции” (1921 г.) и „Кровь рабочего” (1923 г.), пиесите „За Красные Советы” (1920 г.), „Голгофа” (1924 г.), „Мокрое дело” (1927 г.), „Атаман Булак-Балахович” (1929 г.), „Годы грозовые” (1958 г.) и др. Умира на 20 април 1967 г. в Москва.