Натан Злотников Воля Свобода

„ВОЛЯ”
Натан Маркович Злотников (1934-2006 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СВОБОДА

Ако не отклоняваш поглед
и в хлад полята гледаш пак,
защитник си им и опора
дори и в дъжд, дори и в сняг.

Все някой там ще е свидетел
как ти си грешен, как си свят,
щом твоята съдба е светла
или тъмите я гнетят.


Ударения
СВОБОДА

Ако́ не отклоня́ваш по́глед
и в хла́д поля́та гле́даш па́к,
защи́тник си им и опо́ра
дори́ и в дъ́жд, дори́ и в сня́г.

Все ня́кой та́м ще е свиде́тел
как ти́ си гре́шен, ка́к си свя́т,
щом тво́ята съдба́ е све́тла
или тъми́те я гнетя́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Натан Злотников
ВОЛЯ

Покуда не отводишь взора
От остывающих полей –
Ты им защита и опора,
Хоть снег пойди, хоть дождь полей.

Ведь кто-то должен быть свидетель
Того, как грешен ты, как свят,
Когда земной удел твой светел
Или когда он тьмой объят.


Натан Злотников
ВОЛЯ (перевод с русского языка на украинский язык: Вера Половинко)

Подоки не відводиш погляд
Від остигаючих полів –
То їм ти захист та опора,
Хоч сніг піди, хоч сила злив.

Адже хтось має бути свідком
Того, чим грішний ти й святий,
Коли земна є доля світла,
Або пітьма в душі твоїй.





---------------
Руският поет и преводач Натан Злотников (Натан Маркович Злотников) е роден на 26 октомври 1934 г. в Киев. Завършва Киевския политехнически институт (1956 г.). Първите си стихотворения публикува през 1957 г. Публикува стихове в списания като „НМ”, „Юность”, „Огонек” и др. Работи като зав.-отдел поезия на сп. „Юность”, а след това е зам.-главен редактор на списанието (1963-1997 г.). Превежда от удмуртски език, поезия на народите на СССР, а също от български, унгарски, полски, румънски и др. езици. Член е на Съюза на писателите на СССР (1969 г.) и на Съюза на писателите на Москва. Член е на редколегиите на сп. „Витрина” (от 1997 г.) и сп. „Читающая Россия” (от 1997 г.). Заслужил работник на културата на РСФСР. Автор е на 15 стихосбирки, сред които „Мосты” (1964 г.), „Единственный дом” (1968 г.), „Ночные стрельбы” (1973 г.), „Забытая музыка” (1974 г.), „Морозное облако” (1977 г.), „Запоздалая благодарность” (1979 г.), „Судьба” (1981 г.), „Наивный охотник” (1981 г.), „Весы справедливости” (1984 г.), „Лживое зеркало” (1987 г.), „Лицо друга” (1988 г.), „Вольные странствия” (1989 г.), „БИС” (1991 г.), „Не разомкнуть объятий милых” (1999 г.), на книгата с мемоари „Слепой поводырь” (2003 г.) и др. Умира на 26 декември 2006 г. в Москва.