Иван Бунин - Полевые цветы

Иван Бунин
Полевые цветы

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ПОЛСКИ ЦВЕТЯ

В блясъка огнен, под стъклени покриви
буйно растат скъпоценни цветя,
сладки са техните дъхави пориви,
с нежна изящност стеблата цъфтят.

Тях ги отглеждат грижовно във парници,
тях ги донесли зад сини моря;
тях не ги плашат студени веялици,
бурите страшни, прохладния мрак.

Има земята ми родна в полетата
братя, сестри на задморски цветя:
те са израсли през пролет най-светлата
в майски ливади, под горски листа.

Техният поглед не е в огледалото,
а във небесния син кръгозор.
Гледат не огъня малък, а тайнството
в звездния вечен и златен простор.

Те с красотата си скромна привличат ме,
родни за поглед, в сърцето - едни
и ми напомнят ония далечните
радостни дни.

1897
Превод: 14.08.2015 г.

---------------------------------------------------
В блЯсъка Огнен под стЪклени пОкриви
бУйно растАт скъпоцЕнни цветЯ,
слАдки са тЕхните дЪхави пОриви
с нЕжност изЯщна стеблАта цъфтЯт.

ТЯх ги отглЕждат грижОвно във пАрници,
тЯх ги донЕсли зад сИни морЯ;
тЯх не ги плАшат студЕни веЯлици,
бУрите стрАшни, прохлАдния мрАк.

Има земЯта ми рОдна в полЕтата
брАтя, сестрИ на задмОрски цветЯ:
тЕ са изрАсли през прОлет най-свЕтлата
в мАйски ливАди, под гОрски листА.

ТЕхният пОглед не Е в огледАлото,
А във небЕсния сИн кръгозОр.
ГлЕдат не Огъня мАлък, а тАйнството
в звЕздния вЕчен и злАтен простОр.

ТЕ с красотАта си скрОмна привлИчат ме
рОдни за пОглед, в сърцЕто - еднИ
и ми напОмнят онИя далЕчните
рАдостни днИ.
-----------------------------------------------------------

Полевые цветы

В блеске огней, за зеркальными стёклами,
Пышно цветут дорогие цветы,
Нежны и сладки их тонкие запахи,
Листья и стебли полны красоты.

Их возрастили в теплицах заботливо,
Их привезли из-за синих морей;
Их не пугают метели холодные,
Бурные грозы и свежесть ночей...

Есть на полях моей родины скромные
Сёстры и братья заморских цветов:
Их возрастила весна благовонная
В зелени майской лесов и лугов.

Видят они не теплицы зеркальные,
А небосклона простор голубой,
Видят они не огни, а таинственный
Вечных созвездий узор золотой.

Веет от них красотою стыдливою,
Сердцу и взору родные они            
И говорят про давно позабытые   
Светлые дни.               

1897
Фото из Нета