Максимилиан Волошин - Теперь я мертв. Я стал строк

Максимилиан Александрович Волошин 
***Теперь я мертв. Я стал строками книги

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Мъртвец съм днес. В ръцете ти съм книга,
а там - стихът...
Разкъса се любовната верига,
пламти прахът.

Да ме разлистваш може в час тревожен
и без покой,
завинаги във твоя път е сложен
печатът мой.

Във гробница от стихове погребах
самия мен,
но вслушай се - дочу ли, птици пеят?
Стихът - спасен!

Не се отчайвай като Магдалина -
не съм в пръстта...
За сетен път единствен докосни ме
уста в уста.

1910
Превод: август 2015 г.

-------------------------------------------
МъртвЕц съм днЕс. В ръцЕте ти съм кнИга,
а тАм стихЪт...
РазкЪса се любОвната верИга,
пламтИ прахЪт.

Да ме разлИстваш мОже в чАс тревОжен
и бЕз покОй,
завИнаги във твОя пЪт е слОжен
печАтът мОй.

Във грОбница от стИхове погрЕбах
самИя мЕн,
но вслУшай се - дочУ ли, птИци пЕят?
СтихЪт - спасЕн!

Не сЕ отчАйвай като МагдалИна -
не сЪм в пръсттА...
За сЕтен път едИнствен докоснИ ме
устА в устА.
--------------------------------------------------

***

Теперь я мертв. Я стал строками книги
В твоих руках...               
И сняты с плеч твоих любви вериги,    
Но жгуч мой прах.
 
Меня отныне можно в час тревоги
Перелистать,
Но сохранят всегда твои дороги
Мою печать.

Похоронил я сам себя в гробницы
Стихов моих,
Но вслушайся - ты слышишь пенье птицы?
Он жив - мой стих!

Не отходи смущенной Магдалиной -
Мой гроб не пуст...
Коснись единый раз на миг единый
Устами уст.

1910