Обичам да те сещам в мрака тих
горещ
и ласкав,
дързък
и божествен!
Разлива топлина в безлунен миг
нашепнат от щурците
стих за песен.
Жарта ти - дъхав, тежък мед, лепи
и аз - пчелата морна,
зажадняла
от устните ти лудо биле пих,
от тялото ти...
Ах,
необуздана
танцуваща вселена на страстта!...
Но тази вечер ти застъпваш в смяна.
Към теб летят
и връщат се,
и пак...
до късно мислите ми незаспали.
Сама оставам с тихия си мрак,
заложница на сънища-бродяги.
10.08.2015г.
Сама
© Copyright: Антонина Димитрова -Болгария, 2015
Свидетельство о публикации №115081304271
Свидетельство о публикации №115081304271
Рецензии