Тамара Величковская Цветок Цветето

„ЦВЕТОК”
Тамара Антоновна Величковская (1908-1990 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЦВЕТЕТО

От стиха тъй отдавна излязох,
нито рима... И ето, че там
се роди неочаквано фраза,
после следваща се очерта.

Сякаш нейде в безплодна пустиня
без тревичка дори в широти
изведнъж ослепително синьо
под краката ти цвете цъфти.
Туй мираж ли е? Сън ли е? Блъф ли?
Ще изчезнат ли цвят и листа?
Ала цвете след цвете разцъфват
сред сияния и пустота...
И са същата радост цветята,
и букетът не спира растеж!

– Ще успея ли аз до душата
да запазя цъфтежа му свеж?


Ударения
ЦВЕТЕТО

От стиха́ тъй отда́вна изля́зох,
ни́то ри́ма... И е́то, че та́м
се роди́ неоча́квано фра́за,
по́сле сле́двашта се очерта́.

Ся́каш не́йде в безпло́дна пусти́ня
без треви́чка дори́ в широти́
изведнъ́ж ослепи́телно си́ньо
под крака́та ти цве́те цъфти́.
Туй мира́ж ли е? Съ́н ли е? Блъ́ф ли?
Ште изче́знат ли цвя́т и листа́?
Ала цве́те след цве́те разцъ́фват
сред сия́ния и пустота́...
И са съ́штата ра́дост цветя́та,
и буке́тът не спи́ра расте́ж!

– Ште успе́я ли а́з до душа́та
да запа́зя цъфте́жа му све́ж?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Тамара Величковская
ЦВЕТОК

Как давно не являлась ни разу
Ни единая рифма… И вот,
Родилась неожиданно фраза,
А за нею другая встает.

Ну, как будто в бесплодной пустыне,
Где травинки нигде не найти,
Вдруг цветок ослепительно синий
Под ногами бы начал цвести.
Не мираж ли? Исчезнет? Растает?
Не останется ни лепестка?
Но цветок за цветком возникает
Из сияний, или песка…
И цветы неизменно все те же,
И букет продолжает расти!..

– Но сумею ли я его свежим
Хоть до первой души донести?

               1981 г.




---------------
Руската поетеса, писателка, журналистка, танцьорка и певица Тамара Величковска (Тамара Антоновна Величковская) е родена на 29 април 1908 г. в Киев. През 1920 г. емигрира в Турция, след това се прехвърля в Югославия, а от 1925 г. живее във Франция. Участва в културния живот в Лион, Гренобъл и Париж, организира благотворителни вечери в подкрепа на руските деца, ръководи руски детски балет и изнася концерти, участва в литературно-музикални програми на Парижката национална консерватория, изнася доклади в гражданското обединение „Православное дело”, участва в рецитали на литературното общество „Соленый кружок”. Публикува поезия, проза и публицистика в издания като „Новоселье”, „Возрождение”, „Новый журнал”, „Современник”, „Русская мысль”, в антологии и сборници като „На Западе”, „Муза Диаспоры”, „Эстафета”, „Содружество” и др. Член е на Обединението на младите поети (1947 г.), Международното общество на приятелите на изкуствата (1954 г.), Съюза на руските писатели и журналисти в Париж (1955 г.) и Обединението на възпитаниците на Петербургския университет (1963 г.). Публикува монографии за историята на Париж, очерци за Леонардо да Винчи, Микеланджело, Мережковский и др. Авторка е на стихосбирките „Белый посох” (1952 г.) и „Цветок и камень” (1981 г.). Умира на 8 юни 1990 г. в гр. Шел близо до Париж.