Сказка про лихо

С болгарского (Борис Калинов)

    Решил как-то старик отправить сыновей за дровами в дальний лес: – Вы уже самостоятельные. Хватит на отцовской шее сидеть, пора за ум браться.
    Запряг быков в повозку, разъяснил сыновьям всё по порядку:
    – Езжайте, хлопцы, с Божьей помощью поработаете хорошо, наберёте дров – будет чем печку зимой топить. Дам вам торбу расписную – не простую, волшебную. Собрано в ней лихо, какое мы до сих пор терпели. Только помните, что отвезти его надо куда подальше. Торбу не развязывайте. Бросите в дальнем лесу в самые дебри после того, как поработаете. Может оно, лихо, меньше станет, а может, и совсем исчезнет.
    Сели сыновья в повозку и отправились в дальний путь. Быков то и дело погоняли, потому как очень уж скорость любили. После первого поворота, как только крыша родного дома скрылась вдали, старший брат развязал расписную торбу да и швырнул в придорожные кусты. Остальные его радостными криками поддержали, кто-то даже вздохнул с облегчением.
    Вдруг поднялся ветер, отнёс лихо на прежнее место, а саму торбу забросил на высокую сосну в дальнем лесу. Висит она там много лет и всё больше и больше наполняется. Чем? Отцовскими мечтами. Он по-прежнему надеется, что хоть один из сыновей возьмётся за ум, порадует старика и согреет его сердце. Да и душу тоже. Делами…



Борис Калинов
Приказка за Неволята
  Имал Бащата синове, които изпратил да събират дърва в Голямата Гора, понеже смятал така:
„Те са най- достойните и няма начин да ме изложат!“
Дал им всички правомощия да управляват каруцата заедно с впрегнатите в хомота волове, а също така и да вземат самостоятелни решения, та дори и всякакви инициативи (Стига да могат!).
  - Отивайте, момчета, и с Божията помощ хубаво да натоварите каруцата с дърва, че да се греем всички в студени дни! Ще ви дам и една шарена завързана добре торба- в нея е събрана Неволята, която досега търпим... Та, сещайте се да поглеждате в торбата, докато работите там- в Голямата Гора! Може пък, да помогнете съвсем да намалее, а и даже да се стопи и изчезне завинаги...
  Натоварили се в каруцата синовете и поели по Далечния Път към Голямата Гора с масималната волска скорост. Още след първия завой, когато родните коларски пътища останали назад- в далечината, най- големият син метнал в крайпътните храсталаци шарената торба, дадена от Бащата, а всички останали го погледнали одобрително. Някои даже въздъхнали с облекчение.
После...
После Вятърът я грабнал- така, както е издута от хорските Неволи, я закачил на Най- Високия Бор в Центъра на Голямата Гора.
Там стои тя- вече години и все повече и повече се издува.
Нали се сещате от какво?!
А Бащата...
Той все се надява поне някой от синовете да стопли сърцето му, а и Душата- също.
С дела.



Картинка из интернета. Спасибо автору!