Лалка Павлова
Перевод - Елены Постоевой
***
Одиноко, не давая тень,
Высохшее дерево темнеет.
Его ветер гладит в летний день,
Яркими лучами солнце греет.
Видно, ночью злобный суховей
корень иссушил вдруг без причины,
стало сразу дерево темней,
потеряв источник своей силы.
Я одна. Меня ты позови…
остаюсь затворницей покорной.
Ведь, на самом деле, без любви
человек – как дерево без корня.
***
Самотно някъде далеч пред мен
Изсъхнало дърво тъмнее –
Ни вятърът го гали в летен ден,
Ни слънце може вече да го сгрее.
Навярно злият нощен суховей
Внезапно коренът му пресушил е –
Затуй сега така тъмней,
Загубил извора на свойта сила,
Останала сама без твоя зов
Съм като дом, от бурите съборен.
Защото всъщност без любов
Човекът е едно дърво без корен.
Переводы с болгарского
© Copyright: Елена Постоева, 2015
Свидетельство о публикации №115080308823
Свидетельство о публикации №115080308823
Рецензии
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.