Николай Белоцветов Думаешь, по улице мы с тобой гу

„ДУМАЕШЬ, ПО УЛИЦЕ МЫ С ТОБОЙ ГУЛЯЕМ...”
Николай Николаевич Белоцветов (1892-1950 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МИСЛИШ, НА РАЗХОДКА

Мислиш, на разходка през града витаем,
пием, смеем се и спим в дни непревратни!
Туй си е заблуда! Ний отдавна знаем,
че летим насреща към вселени златни.

Трябваше безкрайна вис да сме обвяли,
да не беше този изстрел в нас притворен,
да не бе сачмата, в тялото влетяла,
да не бе дошлата бързаща умора.

Помниш рой оловен! Ято разтрои се
и на юг, в бедата впил крила обилни,
жеравният пояс в далнините скри се!
Само ний се спряхме за летеж безсилни.

Туй не е усмивка... Туй е – кръв се стича.
Не безгрижност, туй агония е – ето...
Туй са две големи волни сини птици,
срутващи се с вопли голи сред полето.


Ударения
МИСЛИШ, НА РАЗХОДКА

Ми́слиш, на разхо́дка през града́ вита́ем,
пи́ем, сме́ем се и спи́м в дни непревра́тни!
Ту́й си е заблу́да! Ни́й отда́вна зна́ем,
че лети́м насре́шта към вселе́ни зла́тни.

Тря́бваше безкра́йна ви́с да сме обвя́ли,
да не бе́ше то́зи и́зстрел в на́с притво́рен,
да не бе́ сачма́та, в тя́лото влетя́ла,
да не бе́ дошла́та бъ́рзашта умо́ра.

По́мниш ро́й оло́вен! Я́то разтрои́ се
и на ю́г, в беда́та впи́л крила́ оби́лни,
же́равният по́яс в далнини́те скри́ се!
Са́мо ни́й се спря́хме за лете́ж безси́лни.

Ту́й не е́ усми́вка... Ту́й е – кръ́в се сти́ча.
Не́ безгри́жност, ту́й аго́ния е – е́то...
Ту́й са две́ голе́ми во́лни си́ни пти́ци,
сру́твашти се с во́пли го́ли сред поле́то.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Белоцветов
ДУМАЕШЬ, ПО УЛИЦЕ МЫ С ТОБОЙ ГУЛЯЕМ...

Думаешь, по улице мы с тобой гуляем,
Пьем, едим, смеемся, спим и в гости ездим!
Это заблужденье! И давно мы знаем,
Что летим навстречу золотым созвездьям.

И, должно быть, вечно мы бы так летели,
Если бы не этот запоздалый выстрел,
Если б не дробинка, что застряла в теле,
Если б не усталость, что пришла так быстро.

Помнишь рой свинцовый! Помнишь, как растроясь,
От беды скрываясь, вновь расправил крылья
И на юг умчался журавлиный пояс!
Только мы отстали, изошли в бессильи.

Это не улыбка… Это – кровь сочится.
Это не беспечность… Это – агония!
Это две большие голубые птицы
С плачем ниспадают на поля нагие.




---------------
Руският поет, публицист, преводач и философ Николай Белоцветов (Николай Николаевич Белоцветов) е роден на 3/15 май 1892 г. в Санкт Петербург. Пише стихове от ученическите си години. Завършва философския факултет при Петербургския университет (1912 г.) и Московската артилерийска академия (1916 г.). Участва в Първата световна война. През 1920 г. емигрира в Германия. От 1933 г. живее в Естония и Латвия, а през петдесетте години се връща в Германия. Член е на Руското антропософско общество (1912 г.), литературно-философското обединение „Кружок Татариновой” (1928 г.), сдружението „Клуб поэтов” (1928 г.), литературния кръг „На струге слов” (1929 г.). Участва в публични рецитали, изнася лекции по антропософия в различни европейски градове. Свободно владее 7 езика, вкл. латински и древногръцки. Пише на руски и на немски език, превежда от немски творби на Гьоте, Ницше, Шефлер и др. Публикува поезия в списания като „Перезвоны”, „Числа”, „Современные записки”, „Русские записки”, „Журил содружества”, в колективни сборници като „Новоселье”, „Роща”, „Невод” и др. Автор е на стихосбирките „Дикий мёд” (1930 г.), „Шелест” (1936 г.) и „Жатва” (1953 г.) и на културоложки съчинения като „Религия творческой воли” (1915 г.), „Книга о Русском Граале” (на машинопис, 1918 г.), „Пути России” (1921 г.), „Духолюбие” (1932 г.) и др. Умира на 12 май 1950 г. в гр. Мюлхайм, Германия.