Днес е ден, а е нощ тук, на земята.
Вятър пречупва крилото на птица.
Неумолима е всяка разплата,
щом светлината е вече къртица.
Брошката – нож, щом стои на ревера
и огледалото в маски се влюбва.
Думи щом нижат се – черна потеря,
във тишината секат и изгубват.
В сушаво щом заминава дъждът,
взел е грабливо сълзите в очите.
Зейнали раните щом не кървят,
лек е намерен, но само в лъжите,
Щом закован е смехът със окови,
трака и скръб недалече със песен.
Хищник нощеска щом стане на сова,
гнезди в гнездата на чуждите лесно.
Толкова става ненужна в небето
стълбата, дигнала горе простора.
Щом във душа е мъртво детето,
как ли тогава да пръкнат се хора…
А е нощ
© Copyright: Ани Монева, 2015
Свидетельство о публикации №115080202184
Свидетельство о публикации №115080202184
Рецензии