ЗА РИБА
Мрачно, мъгливо, свръх неприятно,
сякаш ще свършва света.
Нейде от юг прогърмя еднократно
и ето, забръска дъжда.
В къщи съм… зъзна... А вън, студ и калища,
пфу, да му се не видяло!
Мама измъква от раклата халище,
а за мен, едно одеяло.
„На, позавий се, студено е зная,
не е за излизане, майка.
Лежи си, сега ще запаря и чая,
ще сложа и мъничко лайка.”
„Лежи си“... къде ти, аз имам среща…
И тръпна, но от мерак.
Набързо изсърбвам чая горещ
и хуквам, нали ще ме чакат.
Ще ходим за риба, ний само двама.
И кърша аз вежди в почуда –
да съм лежала… виж я ти мама...
Боже, да не съм луда!
Охлюв чертае пътека в тревата.
Може би, още е рано !...
Ето го! - вдигна се сякаш мъглата
и топло, и слънчево стана.
Юлияна Донева - За риба
© Copyright: Юлияна Великова, 2015
Свидетельство о публикации №115073003549
Свидетельство о публикации №115073003549
Рецензии