Няма нужда, няма нужда
някой до късно да ме теши
и тъгата в мен да прокужда.
По-добре с мен да мълчи,
докато тази нощ изтънее
и се разлее по стъклото зора,
а денят навънка узрее
и развее златокосата си коса.
Нека тогава да се усмихне,
да ми приготви топло кафе,
после до мен да притихне
и се огледа в очите – небе.
Там да види няколко думи,
които прошепват без глас.
Няма нужда, в края на юни
просто от студа ме е страх.
Мълчаливо носиш ми шала,
зъзнат моите в твоите пръсти.
В дланта ти лятото избуява.
Питам се – дали е късно…
Дали е късно
© Copyright: Ани Монева, 2015
Свидетельство о публикации №115072409692
Свидетельство о публикации №115072409692
Рецензии