Болгарское вино. М. Шандуркова
Лучом последним солнечный пожар,
Старик-болгарин молча разомнёт
Ногами виноградный этот дар.
Струится сок, как-будто кровь сердец,
Кипя и брызгая под стопами селян,
Вот так рождается и крепнет наконец,
Напиток добрый... золотых Балкан...
Старинный дар небес, незримое звено,-
Меж солнцем и землёй божественная связь,
Пою хвалу всем тем, кто сотворил вино !
Кто вырастил лозу, душою не скупясь !
***
Песен за виното.
Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.
Сок от сърцата им, кръв от душите им –
ражда се виното, тихо кипи...
Връща им славата, силата , ритъма,
вяра раздава и обич крепи.
Вино лъчисто - от слънцето сокове –
бяло, червено - със дъх на цветя,
твойта душа е в извитите мостове,
свързали древното със вечността.
Мария Шандуркова.
Свидетельство о публикации №115071702983