Сергей Шелковый На родине Орфея В родината на Орфе

„НА РОДИНЕ ОРФЕЯ”
Сергей Константинович Шелковый  (р. 1947 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В РОДИНАТА НА ОРФЕЙ

Аз пак съм тук. България – сестрица,
сияе с черновежда красота.
Върти се обръчът на воденица,
цвърчи златиста мръвка на жарта.
Горещ зенит. Но сенчеста черница
в палатката преплита пъстрота.
„С Орфей и арфата му пеят птици!” –
над залива ечи от сутринта.

О, Тракия! Отново идвам тука,
черви се пак на чеверме овен
над въглищата, в кръчмата базуки
звучи; не съм пиян, опиянен
от карнобатско вино, запленен съм
от влюбения свят на твоя рай,
простор на Демокрит. Повява мента,
смокинята на млад безкрай ухай,

растяща вечно край пукнатините
на жълтия варовиков триптих.
Струят над синевата на вълните
покров светлинен и Орфеев стих...
И жалко, че престоят ми преваля
преди смокините да пуснат мед...
Нощ свежа е. Кариран бархет ален.
От Крит вълните „Верую!” търкалят.
Ту спира времето, ту в бяг напред.


Ударения
В РОДИНАТА НА ОРФЕЙ

Аз па́к съм ту́к. Бълга́рия – сестри́ца,
сия́е с чернове́жда красота́.
Върти́ се о́бръчът на водени́ца,
цвърчи́ злати́ста мръ́вка на жарта́.
Горе́шт зени́т. Но се́нчеста черни́ца
в пала́тката препли́та пъстрота́.
„С Орфе́й и а́рфата му пе́ят пти́ци!” –
над за́лива ечи́ от сутринта́.

О, Тра́кия! Отно́во и́двам ту́ка,
черви́ се па́к на чеверме́ ове́н
над въ́глиштата, в кръ́чмата базу́ки
звучи́; не съ́м пия́н, опияне́н
от карноба́тско ви́но, заплене́н съм
от влю́бения свя́т на тво́я ра́й,
просто́р на Демокри́т. Повя́ва ме́нта,
смоки́нята на мла́д безкра́й уха́й,

растя́шта ве́чно край пукнатини́те
на жъ́лтия варо́виков трипти́х.
Струя́т над синева́та на вълни́те
покро́в светли́нен и Орфе́ев сти́х...
И жа́лко, че престо́ят ми прева́ля
преди́ смоки́ните да пу́снат ме́д...
Ношт све́жа е. Кари́ран ба́рхет а́лен.
От Кри́т вълни́те „Ве́рую!” търка́лят.
Ту спи́ра вре́мето, ту в бя́г напре́д.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Шелковый
НА РОДИНЕ ОРФЕЯ

Я снова здесь. Болгария-сестрица
сияет чернобровой красотой.
И обод водной мельницы искрится,
вращая вертел с тушей золотой.
Зенит горяч. Но тень черницы-дуды
свивается в узорчатость шатра.
„Ни арфы, ни Орфея не избуду!” –
над бухтой эхо слышится с утра.

О, Фракия! Вслед пресным дням разлуки
опять шипит, румянится баран
над углями, и музыка бузуки
звучит в харчевне той, где я не пьян
багряным виноградом Карнобата,
но опьянён влюблённостью в твой мир,
пространство Демокрита! Веет мята,
и пахнет вечной юностью инжир,

вдоль трещин прорастая неустанно,
вдоль жёлтых глыб известняков твоих.
Над синью волн витает первозданно
свет омофора и Орфея стих...
Мне только жаль, что раньше я уеду,
чем нагуляют смоквы спелый мёд...
А ночь свежа. Красна фланелька пледа.
И волны катят с Крита рокот: „Кредо!”
И время – то качнётся, то замрёт.

               * Черница, дуда (болгарск.) – шелковица.

http://www.stihi.ru/2015/07/06/3795




---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.), „Очерки о литературе” (2014 г.), „Свет безымянный” (2015 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.


Рецензии
Красимиру Георгиеву...,

Быть может время "замирает"...,
Песня Орфея никогда не умолкает!
Николай Денисенко.
17.07.2015г.

Николай Денисенко   17.07.2015 17:05     Заявить о нарушении