Свилен Капсъзов Миг

„МИГ”
Свилен Огнянов Капсъзов/ Кешиф Ахмедов Капцъзов (1941-1992 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Сергей Надеев
 

Свилен Капсъзов
МИГ

Жена във бяла рокля преминава…
С коса от нощ априлска.
Плътта й – повик властен –
ухае на покой и слънце…
И трепва в такт
със стъпките й ситни
чадърът син на пролетта…
Топят се къщите, цветята,
мечтите мои и акациите, цъфнали
в самотното край пътя гробище.
Заглъхват гласовете на тълпата –
звънливи, радостни и тъжни –
логични всичките.
Градът го няма вече.
През слюдената мараня
жената в бяло отминава
и тлее розов хоризонтът
над нейната глава.


Свилен Капсъзов
МИГ (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Надеев)

Приходит мимо дева в белом платье...
На волосах её ночной апрель.
Крутой живот – влекущий и манящий –
покоем и теплом благоухан...

И в такт шагам её
подрагивает мелко
просторно-синий
зонт весны...

За дымкою дома, цветы растают...
мои мечты акаций распушённых
на кладбище старинном вдоль дороги.
Смолкает разноликая толпа –
звенящая и радостью, и грустью –
понятна всем...

А города уж нет.
И только в слюдяную духоту,
прозрачную, уходит дева в белом,
и розовый темнеет горизонт
над головой.