Марине
У тебя, как море голубые.
Ах! Маришка! Старшая сестра,
Как тебе идёт морское имя.
И, когда ты смотришь на меня,
Вижу сразу синь и глубь морскую.
Дружба наша в сердце навсегда.
Без тебя, родная, я тоскую.
Вспоминаю часто, как вдвоём
Мы до звёзд девчонками мечтали.
Многое, наверно, не сбылось -
Жизнь порою сложная такая.
Знаю, что в далёком далекЕ
Обо мне тебе слегка взгрустнётся.
Не вздыхай! Пусть солнышко тебе
Из-за туч сегодня улыбнётся...
Это стихотворение переведено на болгарский язык ЮЛИЯНОЙ ДОНЕВОЙ:
НА МАРИНА
Моите очи на цвят зелени,
твоите като морето сини.
Ах! Маришка! Мила моя како,
как приляга ти туй морско име.
И когато ти към мен погледнеш,
веднага виждам дълбините морски .
Дружбата е винаги в сърцата ни,
без теб копнея мила аз, тъгувам.
Често спомням си как ние двете,
до звезди като моми мечтаехме.
Вярно е, не всичко ни се сбъдна -
понякога животът е тъй сложен.
Зная аз, че нейде там далече,
мъничко за мене ти тъгуваш.
Не въздишай ! Нека слънцето
зад облаците днес ти се усмихне…
Фото автора.
Свидетельство о публикации №115062608047
Наталия Качева 29.06.2015 23:18 Заявить о нарушении
Елена Жукова-Желенина 30.06.2015 07:23 Заявить о нарушении