Без утре

Аз всяка вечер посрещам магьосницата тишина,
разговарям с нея, разпиляла си като море косите.
Въпроси й задавам само със очи за това  и онова
и все за теб я питам: Той къде е... ти разкажи ми.

И тъгуваща по теб, до лудост дълго говоря си сама,
разбирам за кой ли път, че така ще е и че ще бъде.
Нямам нищо вече. Нищо нямам освен болка и тъга,
които ме превземат, че съм без пътища за връщане.

За поредна вечер посрещам разплакан гост- дъжда
и шепна си по капки с него тихомълком пак за тебе.
За оная жадувана у мен, не дошла в живота ми дъга,
с красивите си багри… Но знам. Без тебе нямам утре.


Рецензии