а вдруг это не я на болгарском языке

* * *
ами ако не аз - убита край Донецк съм
в клисурата край храста в косите ми роса
и с раница и риза тъй прости, сякаш детски
и кръстчето на шията часовника в дланта
стои на пет той точно когато слънце блесна
в колата на баща ми снаряд след миг влетя
защо не ни прикриха защитниците местни
а трябваше да гинем сред родната земя
но ето ги и тях лежат кой как е паднал
простреляни в главата или с корем разпран
а аз прегръщам момък край тях и ми е хладно
той Петър или Георги е, Василий и Иван
и точно аз която не смогнах хляб с водица
да донеса отново в премръзналия дом
едничко нещо взимам в молитвите на прицел -
в един миг нека с тях да издъхна мълчешком
защото съм и онзи сакатият на моста
седящ под воя минен а срещу мен смъртта
крещи и псува давай е хайде сменяй просто
живота с по-добър зад отвъдната черта
и старците които войната пак не жали
загиналите в боя бащи и синове
децата с майки дето са вечен сън заспали
те всичките и аз сме - един и същ човек

Перевод Ivanova Galina