Таньо Клисуров Смоковница Смокиня

„СМОКИНЯТА” („СМОКОВНИЦА”)
Таньо Клисуров (1944-2024 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Натэлла Горская


Таньо Клисуров
СМОКИНЯТА
 
Смокинята шушне отвън. Да откъснем листо.
Но с него от своята същност какво ще прикрием?
Познато е всичко – познато отдавна е то,
хиляда години съпруг и съпруга сме ние.
 
Когато бе млада, тъй дълго те гледах в нощта
с неясния страх, че все някога ще ме напуснеш.
Сега аз разбирам познати до вчера неща
със разум избистрен, с докрай уталожено чувство.
 
Аз зная, че моя ще бъдеш, дори да сгреша,
дори постепенно със времето да погрознея.
Обичам те вече със есенно-мъдра душа
и няма да има сезонни промени във нея.
 
Под знак на познание пълно, на ясната цел
вървим през следобеда бавно към привечер синя.
Но виж, дъщеря ни невръстна протяга ръце
към пълната с тайни и сенчеста вечност смокиня…
 
 
Танё Клисуров
СМОКОВНИЦА (перевод с болгарского языка на русский язык: Натэлла Горская)
 
Смоковница лист протянула в окно.
Сорвать и прикрыться зеленым листом?
Но что нам скрывать – мы супруги давно,
мы стали с тобою одним существом.
 
Ночами, когда ты была молода,
боялся я – вдруг ты покинешь меня.
Сейчас все иначе, прошла без следа
пустая тревога вчерашнего дня.
 
Ты мне все грехи и ошибки простишь,
состарюсь – ты будешь все так же нежна.
В любви моей ныне осенняя тишь,
и смена сезонов душе не страшна.
 
Под знаком познанья судьба нас вела,
мы вместе с тобой миновали зенит.
А юная дочь между тем подошла
к смоковнице древней, что тайну хранит.