Николай Гумилёв - Слово
Слово
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
СЛОВО
В оня ден, когато Бог склони се
над света със своето лице,
Слънцето от думите закри се,
думите рушиха градове.
И орелът не размахваше крилата,
до луната криха се звезди,
ако с розовите пламъци словата
се издигаха във висини.
За живота нисък - бе числото,
като за впрегаемия скот,
че оттенъкът на мисъл точно
се предава с умното число.
Патриархът стар, с ръка положил
и добро и зло под свой печат,
сам не смее към звука да сочи,
в пясъка с бастун число чертай.
Но забравили сме, че сияйно
сред беди е Словото едно
и в Евангелие от Йоана
казано е – Словото е Бог.
Ние му поставихме преграда,
сред огради бедни то живя.
И като пчелите в кошер празен
лошо дъхат мъртвите слова.
1921
Превод: 11 юни 2015 г.
-------------------------------------------
В Оня ден, когАто БОг склонИ се
над светА със свОето лицЕ,
СлЪнцето от дУмите закрИ се,
дУмите рушИха градовЕ.
И орЕлът не размАхваше крилАта,
до лунАта крИха се звездИ,
ако с рОзовите плАмъци словАта
се издИгаха във висинИ.
За живОта нИсък - бе числОто
като за впрегАемия скОт,
че оттЕнъкът на мИсъл тОчно
се предАва с Умното числО.
ПатриАрхът стАр, с ръкА полОжил
и добрО и злО под свОй печАт,
сАм не смЕе към звукА да сОчи,
в пЯсъка с бастУн числО чертАй.
Но забрАвили сме, че сиЯйно
сред бедИ е СлОвото еднО,
и в ЕвАнгелие от ЙоАна
кАзано е – СлОвото е БОг.
НИе му постАвихме прегрАда,
сред огрАди бЕдни то живЯ.
И като пчелИте в кОшер прАзен
лОшо дЪхат мЪртвите словА.
---------------------------------------
СЛОВО
В оный день, когда над миром новым
Бог склонял лицо свое, тогда
Солнце останавливали словом,
Словом разрушали города.
И орел не взмахивал крылами,
Звезды жались в ужасе к луне,
Если, точно розовое пламя,
Слово проплывало в вышине.
А для низкой жизни были числа,
Как домашний, подъяремный скот,
Потому что все оттенки смысла
Умное число передает.
Патриарх седой, себе под руку
Покоривший и добро и зло,
Не решаясь обратиться к звуку,
Тростью на песке чертил число.
Но забыли мы, что осиянно
Только слово средь земных тревог,
И в Евангелии от Иоанна
Сказано, что Слово это – Бог.
Мы ему поставили пределом
Скудные пределы естества.
И, как пчелы в улье опустелом,
Дурно пахнут мертвые слова.
1921
__________
Изображение:
Рисунок с дарственной надписью Н. С. Гумилёву.
Впервые опубликовано: "Николай Гумилёв — встречи в Париже в 1917–1918 годах", Евгений Степанов, Андрей Устинов.
Источник:
Отдел графики ГТГ.
Свидетельство о публикации №115061405104