Когато бялата акация цъфти,
И нежният и аромат блугоухае
Си спомням къщата на баба ми,
Дървото под което сме израстнали
И нашите игри с сестра ми Галя.
Отдавна беше. Времето лети.
Годините ни трупат със багаж,
А аз си спомням родните стени,
Отново искам да съм в пъври клас.
Да бягаме с приятелите по полето,
Съседските череши да крадем
И влюбено да гледаме в небето,
С надеждата че някога ще полетим
И ще браздим просторите безкрайни,
И до луната може би ще долетим,
На мама ще раскажем тази тайна
И котето съседско ще спасим.
Когато бялата акация цъфти,
Отново съм момиченце мъничко
С големи и усмихнати очи
Напълнено с безкрайно любопитство.
Когато бялата акация цъфти
© Copyright: Мая Василева, 2015
Свидетельство о публикации №115061400049
Свидетельство о публикации №115061400049
Рецензии