Утре

 Утре
като сън пристига,
потаен пътник
с разсънени очи,
с протегната ръка
между днес и после,
миг откраднат
с копнеж неутолим.
Тогава и звездите
след вечерята пируват,
загърбили стрелките
на уморения часовник
от мъничкото вчера,
а пред Утре бягат
бледи светлини-
светулките на нощ,
по лилави сенки скрили
посоките за после. Още.
За предрешен годеник,
взел от хаоса пътеките,
прескачайки неслучия
и под камъка несретен
болката оставил
с недописаните пледоарии
за света на тъжни пилигрими.
Утре
ведро се усмихва
от изоставен спомен
на дъното на скрина,
вратичката отворил,
за да е надежда, изгрев
за пътник уморен
с протрити мокасини,
но с най- топлите ръце,
скрил вълшебствата
за миг единствен
и неповторим.
Утре
носи посоката и ветровете
в припева на фадо
за теб и мен.

художник- Oran Elmore


Рецензии