Гавриил Романович Державин - Задумчивость

Гавриил Романович Державин
Задумчивость

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ЗАМИСЛЕНОСТ
 
Замислен съм и сам, с широките си крачки
вървя, измервайки пространство пустота;
пред своите нозе аз гледам с поглед мрачен,
не се ли вижда нейде на човек следа.

Уви! Сред хората аз помощ не намирам
не виждам и не търся, времето тече;
веселието мина, мъката откривам
и зъл печат в очи на всеки се чете.

И сякаш викат хребети, реки, долини,
и с огън - моя дух и чувства неделими,
и скъпите очи - закриват те от мен.

Но няма мрачни дебри, пустоши гробовни
где моята любов с мечтите си тъжовни
не би дошла с мен разговор да проведе.

1807(?)
Превод: май 2015 г.

----------------------------------------

ЗамИсленост 

ЗамИслен съм и сАм, с ширОките си крАчки
вървЯ, измЕрвайки прострАнство пустотА;
пред свОите нозЕ аз глЕдам с пОглед мрАчен,
не сЕ ли вИжда нЕйде на човЕк следА.

УвИ! Сред хОрата аз пОмощ не намИрам
не вИждам и не тЪрся, врЕмето течЕ;
весЕлието мИна, мЪката открИвам
и зЪл печАт в очИ на всЕки се четЕ.

И сЯкаш вИкат хрЕбети, рекИ, долИни,
и с Огън - моя дУх и чУвства неделИми,
и скЪпите очИ - закрИват те от мЕн.

Но нЯма мрАчни дЕбри, пУстоши гробОвни
где мОята любОв с мечтИте си тъжОвни
не бИ дошлА с мен рАзговор да проведЕ.

---------------------------------------------------------

Задумчивость
 
Задумчиво, один, широкими шагами
Хожу, и меряю пустых пространство мест;
Очами мрачными смотрю перед ногами,
Не зрится ль на песке где человечий след.

Увы! я помощи себе между людями
Не вижу, не ищу, как лишь оставить свет;
Веселье коль прошло, грусть обладает нами,
Зол внутренних печать на взорах всякий чтет.

И мнится мне, кричат долины, реки, холмы,
Каким огнем мой дух и чувствия жегомы
И от дражайших глаз что взор скрывает мой.

Но нет пустынь таких, ни дебрей мрачных, дальных,
Куда любовь моя в мечтах моих печальных
Не приходила бы беседовать со мной.

1807(?)