Борис Пастернак Страшная сказка Страшна приказка

„СТРАШНАЯ СКАЗКА”
 Борис Леонидович Пастернак (1890-1960 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СТРАШНА ПРИКАЗКА

Тук всичко ще се промени.
Градът ще се изправи.
Но детските тревожни дни
вовек не се забравят.

Не се забравя този страх,
браздил лицата страшно.
Ще трябва подлият ни враг
стократно да си плаща.

За нечовешкия обстрел
застига го ден Видов.
В душите ни кошмар е вплел,
във Витлеем бе Ирод.

В нов свят добро ще се реши.
Свидетел не остава.
Осакатените души
кошмара не забравят.


Ударения
СТРАШНА ПРИКАЗКА

Тук вси́чко ште се промени́.
Градъ́т ште се изпра́ви.
Но де́тските трево́жни дни́
вове́к не се́ забра́вят.

Не се́ забра́вя то́зи стра́х,
бразди́л лица́та стра́шно.
Ште тря́бва по́длият ни вра́г
стокра́тно да си пла́шта.

За нечове́шкия обстре́л
засти́га го ден Ви́дов.
В души́те ни кошма́р е впле́л,
във Витлее́м бе И́род.

В нов свя́т добро́ ште се реши́.
Свиде́тел не оста́ва.
Осакате́ните души́
кошма́ра не забра́вят.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Пастернак
СТРАШНАЯ СКАЗКА

Все переменится вокруг.
Отстроится столица.
Детей разбуженных испуг
Вовеки не простится.

Не сможет позабыться страх,
Изборождавший лица.
Сторицей должен будет враг
За это поплатиться.

Запомнится его обстрел.
Сполна зачтется время,
Когда он делал, что хотел,
Как Ирод в Вифлееме.

Настанет новый, лучший век.
Исчезнут очевидцы.
Мученья маленьких калек
Не смогут позабыться.

               1941 г.


СТРАШНА КАЗКА (перевод с русского на украинский язык: Николай Сысойлов)

Все переміниться – ще б пак!
Оно'виться столиця.
Дітей нервОвий переляк
Вовіки не проститься.

Не може страх пройти без змін
У суті щастя, змісті.
СторИцею повинен змій
За все це відповІсти.

Запам’ятається той жах,
Той о'бстріл й час гієнський*,
Коли робив він, що бажав,
Як Ірод Віфлеємський.

Настане інший, кращий вік.
Засяють щастям лиця.
Та доля крихіток-калік
Вовіки не проститься.

               * Bід слову «гієна».




---------------
Руският поет, писател и преводач Борис Пастернак (Борис Леонидович Пастернак) е роден на 29 януари/10 февруари 1890 г. в Москва. На Запад е известен с трагичния си роман за Съветска Русия „Доктор Живаго“ (1957 г.), а в Русия е по-известен като поет. Първата си поетична книга публикува през 1914 г., а през 1917 г. излиза книгата му „Сестра моя жизнь“, смятана за най-влиятелната стихосбирка на руски език през ХХ век. Стилът му е модернистичен и многоцветен. През следващите години пише и публикува поезия и проза, но не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, одобрена от Комунистическата партия. От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Превежда Шекспир („Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“), Гьоте („Фауст“), Рилке („Requiem fur eine Freundin“), Верлен и др. След като написва романа „Доктор Живаго“, цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата и той успява да я изпрати и издаде през 1957 г. в Италия. Това предизвиква репресии срещу него, продължили до края на живота му. През 1958 г. Пастернак получава Нобелова награда за литература. Умира на 30 май 1960 г. в Переделкино.