Твоя жизнь...
Как только силы покидают
Уже слабеющую грудь,
То вскоре люди начинают
Искать ответ, где верный путь?
Быть может в юности, где очи
Не разглядели вечный Храм,
Где не ценили дни и ночи,
Что щедро жизнь дарила нам!
И почему по нашей воле
Мы выбираем грешный путь,
Идем тропой в бесплодном поле
И не пытаемся свернуть?
Вся жизнь твоя - тебе решать
Какой дорогою шагать...
...
Животът твой е ...
Радко Стоянов, оригинал текста
Защо когато сили сетни
затихват в немощната гръд,
намираш думите заветни
и търсиш своя верен път?
Защо на младостта очите
не виждат вечния Кивот,
не виждат мъдростта на дните
в дарения ти свят живот?
Защо на волята свободна
посоката е да грешиш,
да правиш дирята безплодна
и към разруха да вървиш?
Животът твой е, ти решаваш
как пътя си да направляваш..
Свидетельство о публикации №115051505328