(импресия)
Някъде следобед,
някъде към шест без пет,
времето си тръгна,
под мишницата скрило
последните секунди
в изоставените стъпки
по брега безлюден.
Отнякъде изплува сянка,
свечерила си сама деня,
а той останал тъжен
и за себе си ненужен.
Тъжни мисли бродят
по изсъхналите вейки
на усамотените брези.
Гнездата там са
изоставени и болни
до глуха невъзможност,
а птиците си тръгват,
заличили пресните следи.
Погледът ми спира
с вик от болка
тръгналата шумка
по свирката на вятър.
Избеляла риза
нахлузило е лятото,
с ожаднели мисли
по тръгнали ята.
Искам да докосна
пристаналата есен
и по песента й опъстрена
да закича мънички лунички,
някому в душата за да грейнат.
Забравям свойто име днес
и някъде към шест без пет
по привечер се обичам с вятъра,
който ми подари криле.
Към шест без пет
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115050607860
Свидетельство о публикации №115050607860
Рецензии