Александр Сумароков Эпитафия Епитафия

„ЭПИТАФИЯ”
Александр Петрович Сумароков (1717-1777 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
                Переводы: Красимир Георгиев, Николай Сысойлов, Дорота Свяцка         

ЕПИТАФИЯ

О, минувачо! Общ път ни е отреден:
И аз бях като теб; ще станеш като мен.


Ударения
ЕПИТАФИЯ

О, минува́чо! О́бшт път ни е отреде́н:
И а́з бях като те́б; ште ста́неш като ме́н.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Сумароков
ЭПИТАФИЯ

Прохожий! Обща всем живущим часть моя:
Что ты, и я то был; ты будешь то, что я.

               1755 г.


ЕПІТАФІЯ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

Прохожий! Спільна всім живущим суть моя:
Що ти, – і я тим був; ти ж будеш те, – що й я.


EPITAFIUM (перевод с русского языка на польский язык: Дорота Свяцка)

Przechodniu! Jeden los pisany wszystkim nam:
Czym bylem, jestes ty, czym jestem – bedziesz sam.





---------------
Руският поет и драматург Александър Сумароков (Александр Петрович Сумароков) е роден на 14/25 ноември 1717 г. в Москва. Завършва Сухопътния шляхетски корпус през 1740 г. Сътрудничи на сп. „Ежемесячные сочинения” (1755-1758 г.), издател и редактор е на първото частно списание в Русия – сп. „Трудолюбивая пчела” (1759 г.). От 1756 г. до 1761 г. е директор и главен постановчик на новосъздадения първи постоянен театър. Пише стихове, лирически песни, комедии, пародии, басни и трагедии, известен е като създател на класическия театър в Русия. Заедно с Михаил Ломоносов поставя началото на класицизма в руската литература. В трагедиите си „Хорев” (1747 г.) и „Синав и Трувор” (1750 г.) разглежда проблемите на гражданския дълг. Автор е на над 15 сборника със стихове, над 400 басни, епиграми и епитафии, на 9 трагедии, 12 комедии, 3 оперни либрета и др. Умира на 1/12 октомври 1777 г. в Москва.