Борис Кравецкий - Осенний рассвет

Поредел туман над крышей -
Еле видим белый след...
А в листве - осенней рыжей,
Занимается рассвет:
Разметает в небе звёзды,
Словно дворник деловой;
Стал бледнее синий воздух,
Под рассветовой метлой...
Чисто, чисто разметает -
Вот и месяц им - сметён...
И уже - совсем светает -
Кончился осенний сон!
Осень - будто и не спала:
Бодро - встала;
И - раздала,
Раздарила свой наряд -
На заре, арбузно-алой,
Рощи - пламенем горят!
Трепетно дрожат осины.
В небе - стая журавлей;
Пролетает - строгим клином...
И в полёте - журавлином:
Вечность жизни, верность ей!


Превела: ЮЛИЯНА ВЕЛИКОВА
ЕСЕННО РАЗСЪМВАНЕ

Мъглата пръсна се под покрива -
 следи едва забележими…
А в листите ръждиво – есенни
разгоря се утринта:
Пръсна  звездите в небето ,
 като  делови чистач:
Въздухът син избледня,
под метлата  утринна….
Чисто чистичко измете –
 в този месец ги помете…
И разсъмна се съвсем -
свърши есенният сън!
Сякаш есента не спала е:
Бодро стана :
И раздаде се,
Подари тя свойте дрехи
На  зората,  динено- алено.
Горите в пламък да горят!
Да затрепкат трепетликите
В небето орляка от жерави
да прелитат в точен клин…
И във своя полет жеравен,
на живот вечен да са верни.