Как ухае старата улица
на минало, на обич и на рози,
на дъжд, пречистил тишината,
на лъч от слънце, който може
да гали с нежност по стъклата,
на трепет скрит в момиче
и дързост във очите на момче,
на старец, който нощем скита
на привързаност присъща на кутре,
на гълъб кацнал на перваза,
на песничка изпята от щурец,
на приказка, която се разказва,
на полъха на вятъра нощес.
Тази улица си остава различна,
не пораснала, но помъдряла,
зад завоя скрила шепот „обичам”,
който щом на нея се върна
всяка горест от мене съблича,
а когато от нея си тръгвам
като вълна вън мен избуява.
Носталгично
© Copyright: Ани Монева, 2015
Свидетельство о публикации №115041900750
Свидетельство о публикации №115041900750
Рецензии