Владимир Даль Русские пословицы и поговорки о суде

„РУССКИЕ ПОСЛОВИЦЫ И ПОГОВОРКИ О СУДЕ”
Владимир Иванович Даль (1801-1872 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РУСКИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ ЗА СЪДА

Не се страхувай от съда, страхувай се от съдията.

От съда, като от езерото, сух не се излиза.

Перото в съда е като брадва в гората.

Съдийският джоб е като попски търбух.

Дори да съгреша, но делото ще реша.

Който си признава вината, него Бог го съди.

Да се съдят конят и вълкът захванаха – грива и опашка останаха.

Без съд не наказват.

Бог обича праведника, а съдията – доносника.

Шкембето е като съдията: и мълчи, и моли.

В земята червеи, във водата дяволи, в гората съчки, в съда куки – къде да се денеш?

И на съд да идеш, истината няма да намериш.

С крак в съда – с ръка в джоба...

Където има съд, там има и лъжа.

Грабежи има, кражби има, но крадци няма.

Дай на съдията, та в затвора да не те прати.
 
Съдиха се, докато и двамата оголяха.

Както съдиш, тъй съден ще бъдеш.

Както искаш разсъждавай, но на ръцете свобода не давай.

Който за глупости нерви дава, той за съдия не става.

По-добре на десет виновни да простиш, отколкото един невинен да накажеш.

Мъжът и жената не ги съдят. Само Бог ги съди.

В действителност е прав, а на хартия е виновен.

На един виновен – сто съдии.

За пословицата, за глупака и за истината съд няма.

Не всеки съди по право, някои съдят по нрава.

Не съди, без да познаваш делото.

Не бързай да наказваш, бързай да изслушваш.

Неподсъдна е волята царска.

Нито на хитреца, нито на способния, нито на бедния, нито на богатия ще се размине съдът Божи.

Пред Бог постави свещ, пред съдията – торба!

Щом съдът присъди, значи лош ще бъдеш.

В съда с балтон влезе, а гол излезе.

Пред Бог с истината, а пред съда с пари се яви.

Със силния не се бори, с богатия не се съди.

Саморазправата не е съд.

Седи криво, но съди право.

Съдът е крив, когато съдията е лъжлив.

Съдът е прав, но съдията е крив.

Да се съдиш не е като да се молиш на Бог: няма да се отървеш с поклон.

Справедливият съдия е като каменна ограда.

За съдията е полезно туй, що е в джоба влезло.

Ако на съдията подариш, всички ще победиш.

Съдията в съда е като риба във вода.

Съдията е като дърводелец: каквото поиска, това ще издялка.

Царя само Бог го съди.

Съдят не по ума, а по джоба.

Умният в съда не влиза, а глупавият от съда не излиза.

                Подборка: Владимир Разумов
                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Даль
РУССКИЕ ПОСЛОВИЦЫ И ПОГОВОРКИ О СУДЕ       
 
Не бойся суда, бойся судьи.

Из суда – что из пруда: сух не выйдешь.

Перо в суде – что топор в лесу.

Судейский карман – что поповское брюхо.

Согрешу, да дело решу.

Кто повинился, того суди Бог.

Лошадь с волком тягалась – хвост да грива осталась.

Без суда не казнят.

Бог любит праведника, а судья ябедника.

Брюхо что судья: и молчит, да просит.

В земле черви, в воде черти, в лесу сучки, в суде крючки – куда уйти?

В суд пойдешь – правды не найдешь.

В суд ногой – в карман рукой.

Где суд, там и неправда.

Грабежи есть, воровство есть, а воров нет.

Дари судью, так не посадит в тюрьму.

Досудились, что оба оголели.

Как судишь, так и судим будешь.

Как хочешь рассуждай, а рукам воли не давай.

Кто за пустяк готов сердиться, тот в судьи не годится.

Лучше десятерых виновных простить, чем одного невинного казнить.

Мужа с женой никто не судит, только Бог судит.

На деле прав, а на бумаге виноват.

На одного виноватого по сту судей.

На пословицу, на дурака, да на правду – и суда нет.

Не всякий судит по праву, иной и по нраву.
               
Не зная дела, не суди.

Не спеши карать, спеши выслушать.

Несудима воля царская.

Ни хитру, ни горазду, ни убогу, ни богату, суда Божьего не миновать.

Перед богом ставь свечку, перед судьею мешок!

Порешил суд, и будешь худ.

Пошел в суд в кафтане, а вышел нагишом.

Пред Бога с правдой, а пред судью с деньгами явись.

С богатым не тягайся, с сильным не дерись.

Самосуд – не суд.

Сиди криво, а суди прямо.

Суд крив, коли судья лжив.

Суд прямой, да судья кривой.

Судиться – не Богу молиться: поклоном не отделаешься.

Судия праведный – ограда каменна.

Судье полезно, что в карман полезло.

Судью подаришь – все победишь.

Судья в суде, что рыба в пруде.

Судья – что плотник: что захочет, то и вырубит.

Царя один Бог судит.

Судят не по уму, а по карману.

Умный на суд не ходит, а глупый с суда не сходит.




---------------
Руският езиковед, писател, етнограф, лексикограф и поет Владимир Дал (Владимир Иванович Даль) е роден на 10/22 ноември 1801 г. в Луганск, Екатеринославско наместничество, днес в Украйна. Завършва медицинския факултет при Дерптския университет (1828 г.), дипломира се с дисертацията „Об успешном методе трепанации черепа и о скрытом изъязвлении почек”. От 1828 до 1832 г. работи като военен лекар на фронта. Първите си стихотворения публикува през 1827 г. в сп. „Славянин”, а първите си повести печата през 1830 г. в сп. „Московский телеграф”. Той е блестящ хирург, учен, литератор, събирач на руски фолклор. Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките (1838 г.), почетен член е на Императорската адемия на науките (1863 г.), почетен член е на Обществото на любителите на руската словесност (1868 г.), член-учредител е на Руското географско общество. Ползва над 12 езика. Автор е на десетки научни трудове, монографии, етнографски съчинения и белетристични творби, сред които „Цыганка” (1830 г.), „Русские сказки из предания народного изустного на грамоту гражданскую переложенные, к быту житейскому приноровленные и поговорками ходячими разукрашенные Казаком Владимиром Луганским” (1832 г.), „Были и небылицы Казака Луганского” (1933-1939 г.), „О скопческой ереси” (1844 г.), „О поверьях, суевериях и предрассудках русского народа” (1845 г.), „Сочинения Казака Луганского” (1846 г.), „О русских пословицах” (1847 г.), „О наречиях русского языка” (1852 г.), „Сборник пословиц” (1853 г.), „Полное собрание сочинений” (1861 г.), „Повести” (1861 г.), „Солдатские досуги” (1861 г.), „Два сорока бывальщинок для крестьян” (1862 г.), „Пословицы русского народа” (1862 г.), „Толковый словарь живого великорусского языка” (1867 г.) и др. Умира на 22 септември/4 октомври 1872 г. в Москва.