Валмар Адамс Жизни высший час Върховният момент

„ЖИЗНИ ВЫСШИЙ ЧАС...”
Владимир/Вальмар Карл Мориц Александер Адамс (1899-1993 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВЪРХОВНИЯТ МОМЕНТ

Върховният момент в живота е,
когато разбереш:
ти сам избрал си
своя земен жребий.


Ударения
ВЪРХОВНИЯТ МОМЕНТ

Върхо́вният моме́нт в живо́та е,
кога́то разбере́ш:
ти са́м избра́л си
сво́я зе́мен жре́бий.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Валмар Адамс
ЖИЗНИ ВЫСШИЙ ЧАС...

Жизни высший час наступает тогда,
когда понимаешь:
ты сам выбрал
свой земной жребий.



ЖИТТЯ ВИЩИЙ ЧАС... (3 вар. перевода с русского на украинский язык: Николай Сысойлов)

1.
Життя вищий час настає тоді,
коли розумієш:
ти сам вибрав
свій земний жереб.

2.
Життя вищий час настає тоді,
коли зірве думка череп:
ти сам вибирав собі
свій земний жереб.

3.
Найвищий ваш час у судьбі –
коли зрозумієте, браття:
ви вибрали самі собі
свій же'реб земного прокляття.




---------------
Руският и естонски поет, писател и литературовед Валмар Адамс (Владимир/ Вальмар Карл Мориц Александер Адам/ Адамс) е роден на 18/30 януари 1899 г. в Санкт Петербург. Първите си стихотворения печата във в. „Юрьевский вестник” през 1915 г. Завършва философия в университета в гр. Тарту, Естония (1929 г.), защитава аспирантура в Карловия университет в Прага (1931 г.) и специализира в университетите в Берлин, Мюнхен и Виена. Твори на руски и на естонски език. Редактира в. „Молот” (1918­1919 г.) и в. „Печерянин” (1920 г.). Публикува поезия в алманаси като „На чужбине” (1921 г.), „Via sacra” (1922 г.) и др. Ползва литературните псевдоними Владимир Александровский, Vilmar Adams, Valmar­Meelend Adams и Валмар Адамс. Преподава в Тартуския университет, професор е в катедра руска литература, а през 1948­1949 г. е декан на катедрата. През 1950 г. е репресиран и изкарва пет години в лагерите на ГУЛАГ в Казахстан. След освобождаването му се връща към преподавателската дейност. Автор е на стихосбирките „Suudlus lumme”  (1924 г.), „Valguse valus” (1926 г.), „Maise matka poolel teel” (1932 г.), „Pоlev pооsas ” (1937 г.), „Tunnetuse tund” (1939 г.), „Sinu sekundid”  (1971 г.), „Запыленное золото юности” (1972 г.), „Vene kirjandus, mu arm” (1977 г.), „Оhtune valgus” (1982 г.), „Oomega” (1985 г.), „Esta astub ellu (1986 г.), на книги с литературоведчески изследвания като „Рифма. Сравнительно­историческое, а также литературно­критическое исследование общей и эстонской теории рифмы” (1931 г.), „Из истории эстонской рифмы” (1960 г.), „Nooruse tolmunud kuld” (1972 г.), „Русская литература, моя любовь” (1977 г.), „Punased nelgid” (1982 г.) и др. През 1972 г. е избран за почетен член на Международния пен­клуб. Умира на 15 март 1993 г. в гр. Тарту.