Вернулся... Борисова Ольга Михайловна

Перевод с русского языка: Генка Богданова

С войны вернулся сын твой, мама!
Бегу по полю я домой.
Затем дорожкой мимо храма,
А там наш дом стоит  - седьмой.

Его тесали вместе с батей.
Учил отец меня всему…
Где он теперь? Где Колька с Катей? 
Тревога в сердце… Почему?

Вот-вот увидимся мы снова.
Я обниму сестру, тебя…
Мне вслед старик глядит сурово,
В руках фуражку теребя.

Не узнаю… Хоть и знакомы
Черты лица... А впереди
Села останки… Горечь комом
Застряла в глотке и груди.

Вхожу в свой дом, седьмой от храма.
В углу иконка, две стены…
Вернулся я, ты слышишь, мама?!
Пришел солдат домой с войны...


ЗАВЪРНАЛ СЕ
Поетический перевод: Генка Богданова


Войната свърши! Бързам, мамо,
твоя син в дома се връща!
Поле, пътечката до храма,
и… дома ни – седма къща.

Греди за него дялах   с татко,
той на всичко ме научи.
Къде са тате, Коля, Катка!
Питам се, какво се случи?

Но след малко,  ще се срещнем.
всички с обич ще  прегърна.
Стар дядо гледа ме отсреща,
шапката си в скут прегърнал.

Кой  е ? Познати са чертите,
лицето помня… Но сега…
Останки от села…Жар в гърдите,
а в гърлото  горчи тъга!

Моят дом ! Там, зад мен е храма,
тук – иконка на стената!
Завърна се сина ти, мамо,
при вас се върна от войната…