Борис Пастернак - Дурные дни

Борис Пастернак
Дурные дни

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


ЗЛОКОБНИ ДНИ

Във дни на последна неделя
Той влезе в Иерусалим,
Осанна гърмеше над него,
а пътят му - клонки-килим.

Но в дни все по-страшни, зловещи,
в сърцата им обич не трай,
презрително свиват се вежди 
и идва последният край.

Над всички в небесните двори -
надвисна олово - тежи.
Двуличните търсиха повод,
увъртат пред Него лъжи .   

От тъмните сили на храма
бе даден на съд пред тълпа
и с същия този тя пламък,
със който го слави, кълна.

А хора в съседните къщи
заничаха из зад врати,
очакваха крайна развръзка,
сновяха на всички страни.

И плъзнаха думи за него,
шептяха отсам и оттам.
За бягство в Египет, за детство,
и споменът бе отживян.    

И склон величав си припомнят
в пустинята, и стръмнина,
отгдето чрез сила световна
го мамел, лъстил сатана.

И сватбена маса във Кана,
и чудото с вино-вода,
морето, преминал е само,
тъй както по суша, без сал.

При бедните сбрани в къщурка,
в подземие слязъл със свещ,
която угасва в почуда,
кога Възкресявал младеж...

<194?>
Превод: 9 април 2015 г.

-----------------------------------

Във днИ на послЕдна недЕля
Той влЕзе в ИерусалИм,
ОсАнна гърмЕше над нЕго,
а пЪтят му - клОнки-килИм.

Но в днИ все по-стрАшни, зловЕщи,
в сърцАта им Обич не трАй,
презрИтелно свИват се вЕжди 
и Идва послЕдният крАй.

Над всИчки в небЕсните двОри -
надвИсна олОво - тежИ.
ДвулИчните тЪрсиха пОвод,
увЪртат пред НЕго лъжИ .   

От тЪмните сИли на хрАма
бе дАден на сЪд пред тълпА
и с сЪщия тОзи тя плАмък,
със кОйто го слАви, кълнА.

А хОра в съсЕдните кЪщи
занИчаха из зад вратИ,
очАкваха крАйна разврЪзка,
сновЯха на всИчки странИ.

И плЪзнаха дУми за нЕго,
шептЯха отсАм и оттАм.
За бЯгство в ЕгИпет, за дЕтство,
и спОменът бе отживЯн.    

И склОн величАв си припОмнят
в пустИнята, и стръмнинА,
отгдЕто чрез сИла светОвна
го мАмел, лъстИл сатанА.

И свАтбена мАса във КАна,
и чУдото с вИно-водА,
морЕто, премИнал е сАмо,
тъй кАкто по сУша, без сАл.

При бЕдните сбрАни в къщУрка,
в подзЕмие слЯзъл със свЕщ,
коЯто угАсва в почУда,
когА ВъзкресЯвал младЕж...

Дурные дни

Когда на последней неделе
Входил Он в Иерусалим,
Осанны навстречу гремели,
Бежали с ветвями за Ним.

А дни всё грозне;й и суровей,
Любовью не тронуть сердец,
Презрительно сдвинуты брови,
И вот послесловье, конец.

Свинцовою тяжестью всею
Легли на дворы небеса.
Искали улик фарисеи,
Юля перед Ним, как лиса.

И тёмными силами храма
Он отдан подонкам на суд,
И с пылкостью тою же самой,
Как славили прежде, клянут.

Толпа на соседнем участке
Заглядывала из ворот,
Толклись в ожиданьи развязки
И тыкались взад и вперёд.

И полз шепоток по соседству,
И слухи со многих сторон.
И бегство в Египет, и детство
Уже вспоминались, как сон.

Припомнился скат величавый
В пустыне, и та крутизна,
С которой всемирной державой
Его соблазнял сатана.

И брачное пиршество в Кане,
И чуду дивящийся стол,
И море, которым в тумане
Он к лодке, как посуху, шёл.

И сборище бедных в лачуге,
И спуск со свечою в подвал,
Где вдруг она гасла в испуге,
Когда Воскрешённый вставал…

<194?> (1949)